ЗУЛУ̀СИ мн., ед. (рядко) зулу̀с м. 1. Негърско племе от групата банту, обитаващо провинция Натал и др. области в Южна Африка (ЮАР и Зимбабве); зулу. При суша зулусите танцуват, пеят и подскачат полуголи сред джунглата и молят своите богове за дъжд. Земя, 2008, бр. 186, 7. Щитовете ся употребяват повечето от зулусите – едно друго племе, – а същинските кафри ся излагат пред неприятелите си въобще без щитове. ИЗ, 1874-1881, 183.

2. Отделно лице от това племе; зулу. Да оказва уважение е длъжен всеки зулус от по-нисък ранг в разговор със сънародник от по-висок ранг. БЕЛ, 2013, кн. 1, 14.

– От афр. племенно название през англ. zulu (s).


Източник: Речник на българския език (онлайн)