ЗУЛУ̀СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до зулуси. Паралел може да се търси при някои зулуски племена, които в доиндустриалното общество изповядват примитивни религии. При тях е задължително скърбящите жени да се въргалят в кал и тор, като целта е „да се заблуди духът на мъртвеца“. ГСУИФЕ, 2012, т. 2, 167. Англичанинът Чарлс Хенри Стивънс го [екстракта от корена на африканско растение] открива за европейската медицина в края на XIX век, когато посредством отвара от пеларгония един зулуски лечител успява да го избави от дългогодишната му туберкулоза. ЖЗ, 2008, бр. 36, 4. Зулуски крал.


Източник: Речник на българския език (онлайн)