ЗУ̀НКА ж. Диал. Зуница1. Гиздилото се състои от порстен [пръстен] и гривни за ръцете, зунка с чепразе за над пояса. СбНУ IХ, 36. Си облече малка Стана / кошулята копринена, / си опаса до две зунки / до две зунки цареградски. Нар. пес., СбБрМ, 422. Дъгата казват в Ахя-Челебийско бабину платну, пояса на св. Богородица, зунка и др. СбНУ I, 77.
– От гр. ζούνη.