ЗУ̀РЛАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Човек, който свири на зурла2; зурнаджия, зурлар. И за брат му го питам, зурладжията, той ще ни свири със зурла на празника. Й. Радичков, ПЦ, 28. Зурладжиите – зачервени и попотени – свиреха под една полуизсъхнала слива. Ил. Волен, МДС, 20. – Дайте сега да си нагласим пискуните на зурлите, рече по-младият зурладжия и извади из пазвата си два нови плоски пискуня. Ц. Гинчев, ГК, 232-233.