ЗУ̀РЛИЦА ж. Умал. от зурла1. Направил [котаракът] с гърба си дъга, подраскал килима, погладил си зурлицата, полизал си длановете и пак се приближил до дяда Либена. Л. Каравелов, Съч. II, 105.
