ЗЪБ, зъбъ̀т, зъбà, мн. зъ̀би и зъбѝ, след числ. зъ̀ба, м. 1. Всяко едно от костните образувания, които израстват от челюстите на човек и животно и служат за отхапване и сдъвкване на храната. Той отряза мръвка, натопи я в сол и я закъса с остри зъби. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. – Е, синко, рече да се прибереш вече, а? Не си му избрал времето! – Защо, тате? – попита гузно Липо и закъса сламката със зъбите си. Елин Пелин, Съч. I, 120. Видра и Ханджара те [кучетата] можеха да пропъдят само като заръмжат, като понагърчат горната си устна и покажат зъбите си. Й. Йовков, ЧКГ, 183. Високият мъж с тънки красиви черти и с бели зъби под черните мустачки бързо се върна при Лина. М. Грубешлиева, ПП, 239. Бедното момиченце зъзнеше и зъбите му тракаха от студ. Св. Минков, СЦ (превод), 70. Предни зъби. Постоянни зъби. Горни зъби. Долни зъби. Изкуствени зъби.
2. Прен. Зъбец (в 1 знач.). Младенов гледаше в изкривения зъб на вилицата си и задълго остана така ням и вцепенен. Д. Немиров, Д № 9, 115. Бузите му бяха обрасли с цял лес косми, в които никога не бяха прониквали слънчевите лучи, нито зъбите на гребена. Ив. Вазов, Съч. VII, 9. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като се склопят, няма отърване. З. Сребров, МСП, 88. Никула стоеше права срещу него [багера] и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята. Н. Каралиева, Н, 161. От завода се изпращат разни системи от зъбни колела, но не се изпращат резерви от основните зъбни колела. А ако се счупи само един такъв зъб, работата спира с дни. ВН, 1960, бр. 2605, 2.
◊ Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки и с ръбести плодове с шипчета. Той отби коня за по-направо през една целина, обрасла с бабини зъби и жилоглав. Ем. Станев, ИК I и II, 488. Наоколо има много тръни. Преди няколко дни бях излязъл бос из поляните, та видях и патих. Попаднах на едни бабини зъби, че още ми парят краката. К. Петканов, Р, 96. Бивни зъби. Книж. Бивни. Мамутът приличал много на днешния слон. Бивните му зъби били завити нагоре и достигали на дължина до 4 м. Ст. Бошев и др., ГГ, 135. Направи ми впечатление, че слоновете нямаха бивни зъби. Амал ми обясни, че те са отсечени и продадени. Ек. Мечкова, СМ, 60. Конски зъб1. Диал. Разновидност на едрозърнестата царевица. Царевицата спада към семейството на житните растения. От нея са известни няколко разновидности: твърда, мека, конски зъб. Осн. сел. стоп. VIII кл, 72. Те в суматохата задигнаха от жълтата царевица, конски зъб дето ѝ викаме. Й. Радичков, СР, 257. Конски зъб2. Диал. Кокиче. Кучешки зъб. Обикн. мн. Всеки един от четирите остри зъба, разположени по два на всяка челюст, между резците и кътниците. Ако заекът се лиши от възможността да гризе, резците нарастват извънредно много. Кучешките зъби не се развиват и между резците и кътниците има празнина, която улеснява гризането. Зоол. VII кл, 129. Кътен зъб. Кътник. Млечните зъби поникват през дадена възраст в определен ред. Първите зъби – двата долни средни резци, поникват около б-7-ия месец, към 14-15-ия месец – 4-те предни кътни зъби. К. Рашков и др., ДБ, 38. Тия животни [гризачите] имат само резци, а кътни зъби нямат, и хранят ся повечето с растения. Д. Мутев, ЕИ, 28. Млечни зъби. Първите детски зъби, които по-късно (около 7 годишна възраст) се заменят с други, постоянни. Както е известно, различават се две генерации зъби у бозайниците: първа генерация от непостоянни зъби, наречени още млечни зъби (dentes desidui) и втора генерация – постоянни зъби. Ал. Гюровски, АЧ, 208. Защо у човека и някои висши бозайници се менят млечните зъби? ПН, 1932, кн. 3, 48. Слонски (слонов) зъб; слонски (слонови) зъби. Остар. Слонова кост. И кога се върна след месец, прехласнато разказваше за чертозите на свещения дворец, обсипан с порфири, свила, злато, самоцветни камъни и тънки изделия от слонски зъб. Н. Райнов, НДБ, 188. Седи Святослав наред до Райна на стол, изсечен от слонов зъб. Е. Мутева, РБЦ (превод), 179. Там [в Арабия] те открили още изобилно злато и слонови зъби, от които работели разни изделия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 42.
~ Боли ме зъб, та куцам. Разг.; Зъб ме боли, та кривя. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой накаран на работа, се преструва на болен. 2. Употребява се като отговор на неподходящ въпрос, обикн. когато питат здравия дали е болен. Що ти е Маро, та куцаш? – Зъб ме боли. П. Р. Славейков, БП II, 222. Вземам / взема на зъб някого. Разг. Настройвам се враждебно към някого и проявявам лошото си отношение към него, искам да му напакостя или да го погубя. И кой може да ти гарантира, че веднаж като са те взели на зъб, ще те оставят на мира? Г. Караславов, Избр. съч. I, 179. Та нали си го зная аз, както ме е взел на зъб и ходи по петите ми, току-виж, че ми изстинало мястото и на тая служба за нищо и никакво. Б. Обретенов, С, 153. – Фелдфебелът няма да даде каруца, много ме е взел на зъб. В. Нешков, Н, 75. Въртя на кътен зъб някого. Разг. Карам някого да върши, каквото аз искам, командвам го. Гледам под зъбите на някого. Разг. Проявявам изключителна придирчивост към някого, придирвам някому. Горе при мене няма свекърва да ти гледа под зъбите. П. Тодоров, Събр. пр II, 285-286. Да са живи (здрави) предни зъби. Разг. Ще премълча (употребява се, когато някой иска да подчертае, че се е въздържал да каже нещо, премълчал е нещо, обикн. неприятно или лошо за някого). – Не мога да избия из главата си едно нещо: – промълви девойката, – че вие... – Че ние... що?.. – Така. .. нищо... Да са живи предни зъби. Н. Попфилипов, РЛ, 71. Знам те какви войни кара ти, ама да са живи предни зъби! – викаше тя като луда и въртеше застрашително вилицата над носа му. М. Грубешлиева, ПП, 25. До зъби въоръжен. Много добре въоръжен. Слабото въоръжение на дружината правеше непреодолима всяка пречка, която въоръжените до зъби немци им изправяха. П. Вежинов, ЗЧР, 155. Водеше петдесетина до зъби въоръжени читаци. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 563. Дохожда ми / дойде ми (стига ми / стигне ми) до зъби<те>. Разг. Много ми дотяга, омръзва, повече не мога да понасям, да търпя. Когато на хората дойде до зъби и плюят на всичко .. трябва им един, само едни човек, дето да им рече: юруш! И без да се замислят, ще пометат това, що им е показал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. Гана е наситена вече на влизания и излизания от стопанството, бяха ѝ стигнали чак до зъбите неприятностите през тия две масовизации. Ст. Даскалов, СЛ, 146. Дрънкат ми зъбите. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Душата ми е в (зад, на) зъбите; душата ми е дошла (седи, се е запряла, се е събрала) в (до) зъбите. Разг. 1. Много съм зле, много съм отпаднал, едвам имам сили да живея. – Душата му е била зад зъбите! – изруга той и напипа китката на ръката му, за да провери пулса. И се изправи. – Май че е така... не диша. Г. Караславов, ОХ IV, 583. Гледам го – нисичък човек, душата му на зъбите. Кл. Цачев, СШ, 27. 2. Едва дишам, не мога дъх да си поема от прекалена умора. – Бързам, бързам по тая пуста работа, душата ми е дошла в зъбите да търся. Ив. Вазов, Д, 39. Търча той, гонен от гръмотевиците, около половин час. Душата му се събра в зъбите. Хр. Пелитев, ХО, 59. Дъвча като с бабини зъби нещо. Диал. Режа, нарязвам нещо лошо, не както трябва. Държа душата си зад зъбите; стискам душата си в (зад) зъбите; нося душата си в зъбите. Разг. Много съм зле, много съм отпаднал, едвам имам сили да живея. Беше седемдесет и пет годишен старец, прегърбен, спечен. „Стиска душата си в зъбите“, както се изразяваха селяните за такъв човек. Кр. Григоров, Р, 68. Държа си езика зад зъбите. Разг. 1. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. А пък за това, че щели сме да пострадаме... Щом си държим здраво езика зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, ЖС, 373. В такива случаи той късно разбираше, че тя е изцедила от него това, което ѝ е трябвало, и се заричаше за в бъдеще да държи по-здраво езика зад зъбите си. Т. Харманджиев, Р, 28. 2. В пов. Грубо. Внимавай какво говориш, въздържай се да говориш необмислено, неуместни или обидни думи; млъкни. – Махни веднага сандъка и дръж езика зад зъбите си. Не си виждал нито мене, нито някакво момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 259. Зъб не обелвам / обеля. Разг.; Зъб не отголвам / отголя. Диал. Мълча, нищо не казвам, не продумвам. Но за туй, което беше станало преди малко, не обели зъб. Й. Йовков, ЧКГ, 140. На два-три пъти се оплака на Желязко, но той сви неприятно устни и не обели зъб. Тогава тя разбра, че не трябва да чака закрила и справедливост от никого в тази студена къща. Г. Караславов, СИ, 192. Конниците наближиха пешаците, поравниха се с тях, заминаха ги, а никой не обели зъб да каже барем едно „добра стига“. Хр. Максимов, СбЗР, 17. Изтървавам си / изтърва си езика от зъбите. Разг. Неволно казвам нещо, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно; издавам тайна. Стилян: – Да не би тя да ти е казала нещо, да додеш да ми кажеш? Дойновица: – Тъкмо. Намерил си. Не други, ами Стрина ще си изтърве от зъбите езика. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. И зъбите му зная (познавам); и кътните му зъби зная. Разг. Много добре, отлично зная (познавам) някого или нещо. Председателят на стопанството Тодор Атанасов, който познава и зъбите на хората си, каза: – „Тукашните хора са много работни. Сън не ги лови, когато има нещо да се върши.“ А. Каралийчев, НЗ, 218-219. Познаваше го отдавна, почти от момче, знаеше и зъбите му, но сега вече не можеше нищо да разбере нито от него, нито за бъдещите му планове. П. Вежинов, НС, 234. – Туй слънце шейсет и пет години ме е парило по тия същите места, та му знаем и кътните зъби. Н. Хайтов, ШГ, 225. Имам зъб на някого. Разг. Настроен съм зле срещу някого, мразя го и се стремя да му навредя, да му напакостя. Само ако имаха зъб на някого, те [пазвантите] го задържаха и обискираха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229. – Аз ви имам зъб от снощи. – Какво лошо съм ви сторил? М. Марчевски, ТС, 87. Като зъбите на баба ми. Разг. За нож – който е много тъп. Като кучешки зъби режат. Диал. За ножици – лошо режат. Колкото за единия ми зъб. Разг.; Колкото за едина ми зъб. Диал. Съвсем малко (обикн. за ядене, храна). – Каква си стипца! Донесъл си [пастърма] колкото за едина ми зъб. К. Калчев, ЖП, 158. Миришат ми зъбите на мляко. Разг.; Вонеят ми зъбите на мляко. Диал. Още съм много млад, незрял и съвсем неопитен. Набивам / набия зъбите в муцуната някому. Обикн. в св. Грубо. Удрям силно, обикн. с юмрук някого. Наточвам си / наточа си зъбите за нещо. Разг. 1. Приготвям се, нагласявам се да ям нещо, обикн. такова, което много обичам. „Поздравленията се приемат в черквата.“ Тъй пише във вестника два-три дена преди сватбата, което ще рече: Всички вие близки, дето сте си наточили зъбите да ядете и да пиете на чужд гръб, ще отидете най-напред в черквата, пък там ще видим кой от вас ще получи шепнешком покана да посети къщата на младоженците. Св. Минков, РТК, 123-14. Измихме се, пригладихме се, наточихме си зъбите за въображаемите разни изобилни закуски и тръгнахме. ВЦ, 1888, кн. 20, 27. 2. Надявам се, очаквам да получа нещо, да се сдобия с нещо, за което имам голямо желание. Не ми стои езика зад зъбите. Разг. Не мълча и казвам нещо, което не трябва; изказвам нещо. Може би мнозина бяха вече чули от дядо Яким – на дядо Яким езикът не стоеше зад зъбите! – за бегълците от татарския плен. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 142. Ни на зъб не съм турил. Диал. Нищичко не съм ял, не съм хапнал нищо. Откъртвам / откъртя зъбите на вълка. Разг. Обезвредявам врага си. От пети<те> до зъби<те> въоръжен; от зъби<те> до пети<те> въоръжен. Рядко. Разг. Много добре въоръжен. Буржоазията и нейната от зъби до пети въоръжена държавна организация разполага с много по-добри средства за улични стълкновения. РС, 1933, бр. 2, 4. Подир няколко минути ние са срещнахме на улицата с Иван Попов, един от първите работници в Панагюрище, въоръжен от петите до зъбите. З. Стоянов, ЗБВ II, 22. Още рибата в морето, той точи зъби да яде. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Падна <се> на зъба някому. Разг. Бивам одумван от някого, злослови се, клюкарства се за мене от някого. – Как да не го познавам – Петреску, дето удави баща си в блатото. Знам го! Пази боже да му се паднеш на зъба. Ал. Константинов, БГ, 116. Показвам си / покажа си зъбите. Разг. Неочаквано показвам, че не съм безропотен, като остро реагирам на някакви нападки, не оставям да се отнасят зле с мене, да ме тъпчат. Свилите се до вчера офицери изведнъж навириха носове. Показаха зъбите си и неколцина школници. А. Станоев, П, 46. През зъби казвам / кажа (говоря, река и под.). Разг. Със сдържан яд, гняв, злобно изговарям. Гьоре Павлов рече през зъби: – Хвърляйте всички оръжието! Горе ръцете! Д. Талев, И, 393. Лицето му е настръхнало, изправя се за минута срещу жената, казва ѝ нещо през зъби и свитите му юмруци потреперват. К. Константинов, СЧЗ, 101. Дойчин я приближи, погледна я гневно и процеди през зъби: – Махни се от пътя ми да си вървя! К. Петканов, ЗлЗ, 60. Скръцвам / скръцна <със> зъби. Разг. 1. На някого. Скарвам се строго на някого, като обикн. му се заканвам или по друг начин го заставям да изпълни волята ми. – Я скръцни зъби на жена си! – Ти защо не скръцнеш на твойта? Всички останаха изненадани и млъкнаха. К. Петканов, Х, 33. Той ту ще нареди безпрекословно да се изпълни нещо, ту ще подвикне троснато, ту зъби ще скръцне на някого. Б. Обретенов, С, 55. Той се изсили и аха да замахне с ръка накъм жена си, да я удари, ала тя се отдръпна надире и така му скръцна със зъби, че Тренчо замря на място. Кр. Григоров, И, 16. 2. Обръщам се към някого грубо, ядно, троснато. – Ела, тука ела! – скръцна тя със зъби и го тикна така силно и неочаквано, че той безсъзнателно се покори и тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. II, 74. – Лъжеш! – скръцна със зъби Сърбинов и побледня от яд. М. Марчевски, ГБ, 275. – Темелко, кога ще кръстят детето? – Тая неделя, Мирчо ще бъде кръстникът. Жена му искаше тя да го кръсти, но той не се съгласи, скръцна ѝ със зъби: – „Ако беше ревла, ти щеше да я кръстиш, но тоя славен юнак не е за твойте ръце!“ К. Петканов, Х, 207-208. Скърцам <със> зъби. Разг. 1. Силно се гневя, ядосвам се за нещо. Той бе разбрал безумната грешка, която беше извършил в минута на помрачено съзнание, ядно скърцаше зъби, дълбоко се разкайваше в душата си, но беше вече късно! Ив. Хаджимарчев, ОК, 186. Като гледаше как болярският син се увърта около сестра му, Никифор скърцаше със зъби, струваше му се, че той я оскърбява. А. Дончев, СВС, 120. 2. Обикн. срещу, на някого. Гневя се на някого и му се заканвам. – Що, Миле, .. чорбаджиите пак скърцат нещо зъби срещу мене. Д. Талев, ПК, 220. И Садък отзарана при чешмата на мен ми скърца зъби. .. Ще видим кой тука у махалата на Садък ще командува. Л. Александрова, ИЕЩ, 209-210. 3. Превивам се от силна мъка или болка, силно, но безмълвно страдам. И когато великият везир викна, че Турция ще воюва сто години, ала ще вземе Кандия, просълзих се. И видех ли големият кръст, побит на насипите на крепостта, скърцах със зъби. А. Дончев, ВР, 89. Те във раните люти посипали сол – като жар. / Скърцал зъби нечуто... И как ли без вик издържал?... В. Андреев, ПП, 50. Стискам / стисна зъби; стискам си / стисна си зъбите. Разг. 1. Търпя, мъжествено, сдържано понасям нещо мъчително. Разкъсах ризата и почнах несръчно да превързвам раната. Ванката стискаше зъби и само от време на време не можеше да се сдържи и охкаше тихичко. П. Незнакомов, МА, 113. Пак му стана студено, от време на време поглеждаше към огъня, но стискаше зъби и не се предаваше. Сп. Кралевски, ВО, 118. Ако беше малко по-умен, Жак, щеше да го преглътнеш и няма да ревеш и да се унижаваш, а ще стиснеш зъби и ще търпиш, додето те смажат и дойде краят. Б. Райнов, ДВ, 219. 2. Не говоря, не казвам нищо, за да не издам нещо. Но ако, да речем, те хванат на отиване или връщане, ти си намислил какво да казваш и все него дръж. И да те бият, стискай зъби. Д. Ангелов, ЖС, 484. – Ти да мълчиш! Да си стискаш зъбите, че... Й. Йовков, ЧКГ, 130. Стоя на кътни зъби някому. Диал. Угаждам във всичко някому. Със зъби и нокти (с нокти и зъби) браня (защитавам, бия се и под.). С всички сили, ожесточено защитавам. Немците очевидно бяха решили да бранят със зъби и нокти последната преграда пред пътя за изтеглящите се от Югославия дивизии. П. Вежинов, ЗЧР, 238. Изкривил лице от ярост и болка, Голям Борован сви крак, ритна го и веднага се изправи, готов да се бие със зъби и нокти. Д. Ангелов, ЖС, 61. Тегля (удрям / ударя) един зъб на нещо. Разг. Изяждам нещо. Че като отидохме у Филипчови – у него бяха закуските – че като им теглихме един зъб, па ядене, па тъпкане, па плюскане. Остави се! Ал. Константинов, Съч., 119. Точа зъби; точа си зъбите обикн. за нещо. Разг. 1. Готвя се, очаквам да ям нещо, обикн. такова, което много обичам. А стари свати и сватове точат зъби край пържените прасци и мисирки. Лил., 1884, кн. 7, 16. 2. Надявам се, очаквам да получа нещо или да се сдобия с нещо, за което имам голямо желание. Чакаха новия кабинет. Едни си точеха зъбите за служби и за плячкаджилък, други се надяваха, че едно земеделско правителство ще задоволи исканията на лошо платените чиновници. Г. Караславов, ОХ III, 250. Тракам си зъбите. Разг. Казвам, съветвам някого за нещо, но той не ме слуша; говоря напразно. Защо ли си тракам зъбите, като никой не ме слуша. Тракам <със> зъби. Разг. Треперя от студ, треска или страх, притеснение. Предпочетох да изляза тихомълком, да си легна мокър в кревата и да тракам със зъби от студ през цялата нощ. К, 1981, кн. 10 [еа]. Пристигаме още в 3 часа и трябва да тракаме със зъби до изгрева – иначе за какво сме дошли. Пон., 2010, кн. 1-2, 134. Скочих, но дрехите ми ги нямаше. Бях по бельо, с халат и по пантофи. Къде в такъв вид? От нерви зъби тракам. М. Стоев, БТС (превод) [еа]. Троша си (трия си, тропам си, хабя си) зъбите. Диал. Прекалено много говоря, и то обикн. празни, излишни приказки, одумвания. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. – То ако няма нищо, хората няма да си трият зъбите. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. А детенцето ѝ расте и расте – коджа ми ти момчулак беше вече станало. Пет години му са изпълниха на св. Никола. Неговата хубост накара завистливите хора изново да дърдорят и да хабят зъбите си. Л. Каравелов, Съч. V, 192. Защо ли си троша зъбите да те убеждавам? Хапя се там, дето не ми стигат зъбите. Диал. Горчиво се разкайвам за нещо сторено, за нещо, което не е трябвало да правя. Хващам се / хвана се на зъб с някого. Диал. Заяждам се с някого. Ще избия (счупя, строша) зъбите на някого. Разг. Ще отмъстя, ще накажа някого (употребява се като закана). – Знаеш ли, че ще ти избия аз тебе зъбите, ако си не гледаш работата и ако закачаш децата! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 16. Ще ми се закачи на зъбите. Диал. Подигр. Няма да получа или да постигна нещо (обикн. за нещо непозволено, недопустимо). Ще си събера зъбите в шепата. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Ще ям жесток бой, ще ме бият много (употребява се обикн. като закана). Що има и в (между) зъбите на някого зная (познавам). Разг. Много добре зная, познавам.