ЗЪБА̀РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Зъболечение. А днес зъбарството до толкова на високо съвършенство ся е издигнало, чтото с правени зъби можем и да си помогнем та по-добре да изговаряме думите. КН, 1873, кн. 5, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)