ЗЪ̀БЕНЕ ср. Отгл. същ. от зъбя се. Райка, мъничка и слабичка, с кървава полуразтворена устица, лежеше хрисимо и кротко и би била красива, ако не се виждаха ситните ѝ бели като на катеричка зъби. Това ѝ зъбене беше неприятно и зловещо. Д. Ангелов, ЖС, 501.