ЗЪ̀БКИ само мн. Умал. от зъби; зъбчета. Гостенката видя напреде си едно три-четири годишно момченце по нощничка, гледа я ококорено, показва нащърбените си зъбки и декламира. А. Каралийчев, С, 264. Отнейде доскача зайче с дълги уши и посивяло за зимата кожухче. Помириса с влажното си носле свежата кора и изведнъж я загриза с острите си зъбки. П. Бобев, ЗП, 31. Копринената червена блузка, белите ѝ зъбки, наредени като листцата у маргаритка, караха хората да се обръщат още веднъж и още веднъж да се понарадват на хубостта и младостта. Д. Калфов, Избр. разк., 311.