ЗЪБОЛЀКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Лекар специалист, който лекува и вади зъби; стоматолог. Сега се открива болница с 20 легла. Тя ще се обслужва от хирург, терапевт, гинеколог и зъболекар. Н. Фурнаджиев, МП, 59.
