ЗЪБОЛЀКАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Дял от медицината, който се занимава с лекуване на зъби; стоматология, дентална медицина. – Вие имате диплома на отличник – запишете медицина или зъболекарство. А. Гуляшки, МТС, 19. Следвам зъболекарство. Завърших зъболекарство.
2. Занятие, практика на зъболекар. Амониев нитрат. Използува се за получаване на двуазотен окис (райски газ) N2O, който се употребява за упойка в зъболекарството при леки операции. Хим. VII кл, 1950, 16.