ЗЪБОЛЕЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. В миналото – човек, обикн. неспециалист, който се занимава с лечение на зъби. Става известен освен като билкар и като зъболечител в града. Д, 2017, бр. 130, 11. Прави големия си удар в Хонконг, където по това време няма зъболекари от Европа. Не е учудващо, като имаме предвид уредите, направени от бамбук, с които тогава работят китайските зъболечители. Не след дълго д-р Джак става официално нает зъболекар на правителството. ЛВ, 2002, бр. 27 [еа].