ЗЪБЧА̀ТКА ж. Техн. Спирачно зъбно колело, което се употребява главно при спирачните уредби на ръчни лебедки, в някои крикове, в часовниковите механизми и др. За задържане на товара на височина се използува една зъбчатка. Тези крикове се строят за товари от 1 до 25 тона. Р. Ранков и др., М, 187. Тракторът не е бил ремонтиран и при започване на работата се счупили зъбчатките.


Източник: Речник на българския език (онлайн)