ЗЪ̀БЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Зъбчат. Пред вратата на работилницата имаше захвърлени открай време всевъзможни части от различни машини, зъбчести колелета. Елин Пелин, ЯБЛ, 11. Облечен в поизтъркан черен костюм, с дебел зъбчест бастун, бай Евстатий беше един образцов архивар. Хр. Смирненски, Съч. III, 139. Черните скали, зъбчестите върхове, острите чуки отляво и отдясно от нас се издигат сред ослепително блестящи на слънцето снежни полета. Ст. Петров, П, 29.