ЗЪ̀БЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Правя зъбци на нещо; назъбвам. Като си Стана заведе, / във чрън я катун уведе [момчето]: / баща му чука решета, / майка му зъби гребени. Нар. пес., СбВСтТ, 127. зъбя се страд.
