ЗЪ̀ЗНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зъзна. Колко зъзнене падаше през зимата, когато стаята бе изстинала. Ив. Хаджийски, БДНН II, 16. Почваше се тежкият зимен живот на столицата ..; навън зъзнене по студа или шляпане с мокри крака по калните крайни улици на града. Г. Райчев, ЗК, 82-83.