ЗЪРНОДÒБИВ м. Добив, реколта от зърнени храни. Равнинният терен [на Тракия] предопределял и развитието на земеделието – зърнодобив, лозарство и градинарство. Н. Колев, БЕ, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)