ЗЮМБЮ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от зюмбюл1. Не виждах цъфналите зюмбюлчета и лалета край стената в нашата градина, ала невидими кадилници се люлееха в тъмнината и нежен мирис полъхваше лицето ми. Д. Талев, СК, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)