ЗЯНÒСВАМ, -аш, несв.; зянòсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Похабявам, съсипвам, правя зян; зяндисвам. Но турчинът не искаше да чуе. Измъкна от каруцата една стомна. Хвърли я на земята. – Аго, молим те, не зяносвай стоката на сиромаха – рече спокойно Михаил. Д. Марчевски, ДВ, 123-124. „Барем уловихте ли нещо, Иванчо, я кажи, или само зяносахте хубавото кюспе. Та сега рибата не върви.“ Д. Цончев, ЧС, 77. Само разкиснатите залъци плуваха във водата .. – поне хляба да не бяхме зяносвали – сподели тъгата си Стойчо. М. Кюркчиев, ВВ, 64.
2. Погубвам, съсипвам някого – „Ой та тебе, бяла Момчилице, / как кайдиса да зяносаш такъв добър юнак.“ Нар. пес., СбВСт, 132-133. Стоян са много уплаши / и са на Ненчо, бе, моли: / .. / недей ма, вуйчо, зяносвай. Нар. пес., СбНУ XLVI, 14.
3. Губя от нещо, имам зян, загуба (Н. Геров, РБЯ). Зяносвам от тая стока много нещо. Н. Геров, РБЯ II, 169. зяносвам се, зяносам се страд.
ЗЯНÒСВАМ СЕ несв.; зя̀носам се св., непрех. Остар. и диал. 1. За нещо – похабявам се, съсипвам се. Хеле, прибраха някак зърното. Зяноса се половината – прегоря и окапа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. – Като се натъркаляли ония ми ти мраморки и пъпеши коравци, до един напукани. Ще ги изкълват птиците. Откъсай ги всичките и ги докарай тука. Защо да се зяносват? А. Каралийчев, НЗ, 66-67. – Благодаря ти за кафето – рече той [Левски] .. – но филджанчето е до половината! – спря го Ценович. – Не може тъй да се зяносва! Ст. Дичев, ЗС II, 162. Веднъж чобанчето слязло от егрека в селото при по-стария си брат и му се оплакало, че млякото на овцете така си тече. – А ти защо оставяш да се зяносва млякото? – попитал той малкия Добри. – Защо не го пиеш сам? Ем. Манов, ПЯ, 94-95.
2. Погубвам се, съсипвам се. – И мен чак се свиди, като се зяносваш сега така. Т. Влайков, Съч. III, 172.