ЗЯПА̀Ч м. Разг. Пренебр. Мъж, който гледа, зяпа без определена цел, от любопитство; зяпльо. И щом разберяха [търговците], че купувачът е надежден, съумяваха да му угодят. А на зяпачите изобщо не обръщаха внимание. Д. Рачев, СС, 166. Близо до село Църква циганин разиграва мечка. Тълпа зяпачи. Свирня на гъдулка. Д. Дамянов, ПИЩ, 93. Двамата спират, оставят внимателно фигурата на плочника. Тя е гипсова. Двамата присядат на бордюра да си починат. Край тях се струпват зяпачи. Бл. Димитрова, Лав., 148-149.