ЗЯ̀ПЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. 1. Зяпач. – Нищо лошо не крия и което съм крил, ще ти го кажа веднага и ще разбереш защо съм го крил, само успокой се и престани да плачеш, защото всички зяпльовци ни гледат и мислят, че кой знае каква трагедия се разиграва. Б. Райнов, ДВ, 167.
2. Мъж, който се разсейва, който не внимава какво му говорят или какво върши. Но портиерката е неумолима. – Адажио-мадажио няма! – викна тя. – Кой ще им пише домашните? Хайде и ти, бе зяпльо! Утре имаш контролно. И тя хваща за ухото второкласника. П. Незнакомов, МА, 27. Боцманът обичаше да си дава вид, че е строг, когато заповядваше на пътниците да бързат и да внимават, защото морето може да грабне някой зяпльо. П. Стъпов, ЧОТ, 54.