ЗЯ̀ПНУВАМ1, -аш, (остар. и диал.); зя̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Зяпвам1.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗЯ̀ПНУВАМ2, -аш, (остар. и диал.); зя̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Разг. Зяпвам2. – От другарките ли ѝ дойде някоя, тя зяпнува в нея какво ще ѝ каже и после пак клюмнува. Ив. Вазов, Р, 14.