РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗЯ̀ПНУВАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зяпнувам¹; зяпване¹.

ЗЯ̀ПНУВАНЕ², мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зяпнувам²; зяпване².

Източник: Речник на българския език (онлайн)