И1, мн. няма, ср. 1. Деветата буква от българската азбука, с която се означава гласната и. Това правописане притеснява малко свободата на поета. То изхвърля неусеченото окончание -ий на прилагателните и оставя вместо него само и. Ив. Вазов, БП, 29. В източните говори предните гласни е и и обикновено смекчават всички съгласни, които се намират пред тях. Ст. Стойков, БД, 99. Главно и. Ръкописно и.
2. Фон. Предноезична тясна гласна. Краесловно и. И под ударение.
3. Като числ. редно. За означаване на деветия от поредица еднакви предмети. Параграф 2, точка и. Блок 203, вход И.
◊ Слагам / сложа точка на (над, върху) и-то. Книж. Довършвам нещо до последните подробности, докрай. Постепенно вестникът доби своя физиономия, свое право на съществуване. Поставяха се проблеми, правеше се опит да се сложи точка върху и-то: „Ведрина“ разрасна, почна да се търси. СбАСЕП, 130.
И2 съчинителен съюз. I. За съединяване. 1. Свързва еднородни части в изречението, когато се посочва, че означените от тях факти, свойства, положения и др. се проявяват равностойно. „Ще имаме едно знаме, на което ще пише свята и чиста република!“ [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Камбаната биеше все така бързо и непрестанно. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 89. Но сега бяха надошли всички слуги, колкото и каквито ги имаше в Люляково. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Кардашев от няколко време насам отговаряше машинално да и не, напосоки. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Не знае чивяк как и от що ще доде злото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 313. Мушкато алено гори в саксия. / Студентска стая. Угледност и ред. Бл. Димитрова, Л, 21. Па иди, синко, разори / бащини черни югаре, / посей си бяла пшеница / и берекетен кукуруз. Нар. пес., СбНУ XXIX, 83. // Свързва еднородни части в изречението при посочване на някаква общност между предмети, явления и др. Умря сиромах Младенчо, един на майка и баща. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Голяма беше радостта на селяните [за новото училище], защото от турско време техните деца ходеха да се учат на четмо и писмо в едно вехто, полусъборено килийно училище. А. Каралийчев, С, 294. Дядо Станой беше приготвил бяла погача, та дойдат ли [бойците], да ги срещне с хляб и сол. Кр. Григоров, ОНУ, 150. Цар си патрика послуша, / изпрати да ги изсече, / изсече синки попове, / .. / Заплака малок и голем, / какво йе зло нападнало. Нар. пес., СбБрМ, 115.
2. Свързва последната от няколко еднородни части на изречението при изреждане, изброяване. Но въпреки всичко той бе як, жилав и усърден. П. Вежинов, НС, 96. По улиците продължаваха да минават съветски колони от моторизирана артилерия, танкове и катюши, поздравявани с нестихваща радост от бедно облечени хора. Д. Димов, Т, 687. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора, петимни за добра дума, за милувка и за обич. Й. Йовков, Ж 1945, 18. l В съчет. и други (съкр. и др.), и прочие (съкр. и прοч., и пр.), и тъй нататък (съкр. и т.н.), употребени еднократно или повторено – при прекратяване на изреждането. – Да се повика свидетелят Иван Стоянов Иванов – каза председателят на съда. – Име, презиме, родом, години, женен, и пр., и пр. Елин Пелин, Съч. IV, 116. Един [глиган] показваше простреляното си ухо, друг – кълката си, хапана от куче, трети – челото си, нашарено от резките на сачмите, и тъй нататък. Н. Хайтов, ПГ, 75. От същите работници ние можем да основем още ред други работнически дружества: гимнастически, певчески, туристически, самообразователни и т. н. Г. Георгиев, Избр. пр, 139. // Свързва еднородни части в изречението, при изреждане, изброяване, като се повтаря пред всяка от тях, за да се подчертае, че казаното се отнася до всички изредени неща. Видът им подсказваше и страх, и обърканост, и горчиво разочарование. Др. Асенов, СВ, 50. Той повтаряше тихо: – Тече... Тече... Както го гледах, изведнъж почувствувах, че всичко тече – и облаците, и водата, и гората, и дори камъните. А. Дончев, ВР, 160. Тия хладни сенки, и тая зеленина, и тоя шум и вълни ми се показват като прелюдия на оня живот, който сещам да кипи в самата планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Освен въглерод органичните съединения съдържат почти винаги водород, а често и кислород, и азот. Хим. VIII кл, 1965, 77. Спомнете, дечица, завет обещан / .., / завета на нежно любящ ви баща, / загинал безимен и смел, и корав. Кр. Белев, ПЗБ, 56. Пред твоите витрини бляскави / накуп застават често те, / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смирненски, Съч. I, 32. Имала мама, имала / едного сина Стояна, / и за сина, и за дъщеря. Нар. пес., СбНУ XXIX, 83.
3. В съставни числителни имена (количествени и редни) свързва последното числително с предходното. Хиляда и петстотин години прекарах под земята. А. Каралийчев, ТР, 154–155. – Кажи ми колко души си убил, откакто си на фронта? – Днес беше сто тридесет и вторият. П. Вежинов, НС, 11. По тия иде число двадесят, което съединено с единица, с две, с три, съставлява число двадесят и един, двадесят и два, двадесят и три. Хр. Данов, ТПЧ, 5. А спи градът край тебе равнодушно. / Четиресет и първа... Мрак дълбок. Бл. Димитрова, Л, 81. Па си събрал, майко, негова дружина, / негова дружина, до триесе души, / със брат му Халила – триесе и един. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 48. l При означаване на период от време, мерни единици и под. – свързва съществително, пред което е изпуснато числит. един, със съществително за количество или с числително име. Очевидно Апостола не би се изразил по този начин, ако би имал предвид М. п. Луканов като председател на организацията, който при това от месец и половина е в затвора. Ив. Унджиев, ВЛ, 314. Около стълба, на бой и половина височина, имаше кръг от сребърни свещници със златни основи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 243. Шанко си Божа залиби, / люби я Шанко, лъга я / година и половина. Нар. пес., СбНУ LVІ, 199. Върнах се след година и три месеца. Метър и двадесет сантиметра. Легло персон и половина. // В количествени изрази – свързва числително или съществително име за количество с друга количествена дума за приблизителен или неуточнен брой. Цял час и повече той работи трескаво. Й. Йовков, Ж 1945, 39. От появението на болестта по добитъците в Провадийската каза до петдесят дни в седемнадесятте села умрели около 1600 и толкова добитъци. Дун., 1866, бр. 55, 1.
4. При аритметичното действие събиране – за означаване, че се прибавя ново число; плюс. Две и две прави четири. r 35 и 7 прави 42.
5. Свързва в едно сложно (съчинено или смесено) изречение две и повече прости или две съподчинени изречения. а) Когато се означават едновременни действия, събития. От край до край се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Елин Пелин, Съч. I, 160. Старите гледаха накриво Ненка, че не ражда момче, и току си шушукаха. Ил. Волен, МДС, 33. Дълго аз стоях и слушах, / там във сянката унесен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 124. На Тракия сред звучните нивя / безбрежни златокласи, / душата безметежна се унася, / и аз вървя. Н. Лилиев, Ст 1932, 13. Един копнеж, мечта една / гори и се топи в душите, / .. / „Да бъде ден! Да бъде ден!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 103. Събрала се йе седянка. / Сякой си сенна при либе / и Стоян сенна до Рада. Нар. пес., СбНУ LVІ, 190. ● Обикн. поет. и нар.-поет. Когато се означава с различни думи едно и също действие, с цел то да се подчертае. Вождът крачеше подир коня си пеш и не го яздеше. А. Каралийчев, ТР, 143. Че ще ходи и ще броди / по гори мъгливи. Π. Κ. Яворов, Съч. І, 9. Цар Милуш черен почернел / и още темен потемнел. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 33. ● Пред в същото време, при това, в това време и под. – при подчертаване на едновременността на действията. – Но така, както е, театърът ще си служи с киното, киното – с театъра, ще се конкурират и в същото време ще си подпомагат. СбАСЕП, 217. Тогава накараха изкуствената птица да пее сама. Тя имаше също такъв успех, както истинската, и при това беше много по-красива наглед, защото бе обсипана със скъпоценни камъни като брошка. Св. Минков, СЦ (превод), 10. Настъпиха дни на страшна скръб, на ужасно отчаяние, на непрекъснати плачове и същевременно – на несигурно очакване. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381. б) Когато се означават последователни по време събития. От малката къщица излезе чиновник и почна да се кара. П. Спасов, ХлХ, 98. Веднъж едно от децата на Петровица беше опръскало с кал детето на Божаница и тя се спусна и го удари. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 14. Станете братя, вий, станете, / начало покажете вий; / нек сабите си да запашем, / и помощ ще да се яви. СбВСт, 181. Кой знай, белки нещо / да каже трепна таз усмивка тиха – / и пак изчезна няма, както дойде! П. П. Славейков, Събр. съч. І, 154–155. Моля да го приемете при вас и да го наредите да постъпи в учението. АНГ I, 85. Това е новата романтика, / която / се ражда / и добива своя плът. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 26. l Когато в едното изречение сказуемото е изпуснато. Пеньо разправяше как побеждават германците. Хората слушаха, споглеждаха се и – нищо. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 429. – Сега ще си приберем багажеца и всички на Димитровград. Там ни отпуснаха жилище, ново, ставаме жители на новия град. Ст. Даскалов, СД, 481. Юмрук в прозореца и тя е вън / със скок от отчаянието ловък. Бл. Димитрова, Л, 77. в) Когато се означава причинно-следствена зависимост на събитията; та, поради което, затова. От баща си наследи добро състояние и особени грижи за живота нямаше. Елин Пелин, Съч. ІІ, 173. Името на покойната смути сърцето на баба Юрданица и тя се разплака. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 197. От колите на цялата колона наскачаха немци и шосето заприлича на мравуняк от фигурите им. Д. Димов, Т, 614. Той почнал да хули трите роба, че са лениви и си не гледат работата. Н. Райнов, КЧ ІІ, 45. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Блазе му, че е луд и прави какво ще. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 44.
6. Свързва последното изречение с предходното в сложно изречение при изреждане на няколко едновременни или последователни действия, когато се означава завършване на поредицата. Тъкмо там, където той [калугерът] гледаше, лесът зашумоля, няколко прилепа се откъснаха от мрака и безшумно прекосиха червеното небе над огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Те [момите] от младост извиваха глави, изопваха гърди и кръшно се смееха. К. Петканов, СВ, 70. Един прекрасен ден учителят се върна у дома си, легна и умря. Елин Пелин, Съч. I, 207. А вихъра, кат пътник закъснял, / на прозорците блъскаше, виеше / и свиреше през ниския комин. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 94.
7. При изреждане, изброяване на факти свързва изречения в състава на сложно или еднородни части, въведени с вметнати думи друго, второ, трето и т. н. Близо до Пандишпана се присламчиха няколко бедняци. Те намираха сгоден случай да се изравнят със селския лихварин, едно, защото това ги издигаше в собствените им очи, и друго, защото се надяваха, че ще го предразположат при определянето на лихвите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 14. Тез дение жителите от тая гръцко-калугерска столица [Фенер] са подклали този котел [наричан Караказан]: но какво са турили вътре в него да варят, това е дето не можехме да разбереме наздраво, едно, защото туй място е недостъпно за нас, и друго, че от дим не може да са съзре нищо. Г, 1863, бр. 5, 33. Зараждането на българския туризъм се дължи главно на две причини: първо, на чуждото влияние, и второ, на чисто вътрешни подтици. П. Делирадев, В, 1.
8. Като свързващ елемент между две форми на една повторена дума или видоизменена с представка пре- – за подчертаване на означеното от нея действие, признак, факт и др. Елата отпусна печално вейки. Колко искаха да я разтушат сестрите ѝ, закачаха я. А тя мълчеше и мълчеше. П. Бобев, ГЕ, 8. Разбрах, че трябва да се покорявам само и само да не предизвиквам повече съдбата. К. Калчев, ДНГ, 32. Като се качваше по стръмното, мъглата все повече и повече оредяваше и когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе, осеяно със звезди. Елин Пелин, Съч. ІІ, 185. Но няма що – ще се върви. Ту низ стройни белостволи букаци, ту нови и нови завои. П. Росен, ВПШ, 142. Но дали положението на работите ще остане така? Дали възточният въпрос ще остане тъй висящ? Не и пак не! НБ, 1876, бр. 43, 168. Състоянието, което той подари на България, преди войната достигна 30 милиона златни франка! Само лихвите стигат и престигат да се издигнат сградите на университета. Р, 1926, бр. 231, 2. Важна роля играели сирийските и египетските пристанища. Тези пристанища били посещавани от италиански търговци, които от своя страна продавали на европейските феодали скъпо и прескъпо черен пипер, разни източни подправки, тъкани, оръжия и др. Ист. VI кл, 63. Надари го богато и пребогато. Чист и пречист. // Разг. Като свързващ елемент между две форми на едно повторено съществително – при подчертаване на настойчиво, неотстъпно желание. – Да остарееш, да лежиш в затвора, да те гонят, да те стрелят и пак: Антица и Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 205.
II. За присъединяване. 1. Присъединява изречения или части на изречения, които уточняват, допълват, ограничават или разширяват казаното в предходното изречение (понякога пред особено, освен това, обратно и др.); при това, освен това. Погледнах очите им – топли, сърдечни, вярващи. И някаква мъка в тях, и някаква обич. П. Вежинов, НС, 23. – Но вие, господин Бранков, имате друг един порок, и злощастен порок. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 27. – Аз съм дипломираният бездарник – рече той с трептящи челюсти. – Същият... И нещо повече... – процеди през зъби Червения. Г. Караславов, Избр. съч. I, 137. Ние изучихме плана на града още в океана, па и освен това цял поток народ се движи към вътрешността на огромния парк и ние ще вървим с народа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Аз чувствувам до лицето си топлотата на устни, които се доближават. И още, аз чувствувам всичката реалност на чаровницата. Π. Κ. Яворов, Съч. ІІІ, 247. Но пред такива големи събития тряба и ние да засвидетелствуваме, че сме достойни за правдините, които Европа, и особено Русия, иска да ни даде. НБ, 1877, бр. 59, 230. // Присъединява въпросително изречение, когато се изтъква, допълва отбелязаното преди това; а, освен това. – Значи, наумили сте си да бягате! Великолепно! И за къде, ако смея да попитам? Др. Асенов, СВ, 50. – Ще се бавиш ли в Севлиево? – Не, ден-два, да видя нашите. – И после в село? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 9. – Срам ме е от стария. Потъна в борчове за мене, съсипа имота си и здравето си, и сега накъде? Елин Пелин, Съч. II, 180. l В реторичен въпрос. Отпървом Иванко искаше да ме коли, а сега го гледаш, че се с царска корона сънува. И какво му казах? Само това, че го бива за цар. В. Друмев, И, 13. А в лагера – среднощна суматоха. / Разкрито бягство! Шефът озверя. /.. / Жени от неговите яки лапи / да се изплъзнат! И да им прости? Бл. Димитрова, Л, 138–139. // Поет. При повествование присъединява поредица изречения, повторен пред всяко от тях (обикн. за изразяване на тържественост). И младите стъкнаха в падината на скалата огън. И огънят ги събра, и огряваше само техните лица. А. Дончев, ВР, 104. И бях смел. И готов бях на всичко. В. Андреев, ПП, 29. Утеха сетна твойта немощ чака, / а в свойта вяра сам не вярвам аз. / И ти отпущаш пламнала ръка, / и тръгваш, поглед в тъмнините впила. Д. Дебелянов, С 1946, 44. Иде, дойде вече до сватбата, / кани Марко китени сватове, / и си кани до двои кумове, / и си кани два млади девера, / и си кани младо барактарче. Нар. пес., СбНУ ΧLV, 365. Край село иде невеста / висока и черноока / и при кметове отводи, / и на кметове говори. Нар. пес., СбВСтТ, 346.
2. Присъединява части на изречение и изречения за подчертаване на еднаквост или сходство на новото, което се добавя, с изказаното преди това. Бабичката му отдавна беше умряла. Умряла бе и единствената му дъщеря. Елин Пелин, Съч. I, 167. Тука слазя и пътят, който иде от Разложко. Ив. Вазов, Съч. XV, 16. Приведен над масата, Николай внимателно разглеждаше чертеж на парна машина. Показалецът на дясната му ръка бавно се движеше по листа, спираше се на всеки детайл: „Да. И това мога... И това имам“. П. Проданов, С, 6. – Аз не пия, докато шофирам... – И аз! – добавих наежено. Др. Асенов, СВ, 112. У когото е питата, у него е и ножът. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 184. Седная пари да делят. / Дето е Грозда седела, / мажко е дете сдобила, / и нему дел е турила. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 50.
3. Присъединява ново изречение, което подкрепя, потвърждава и подчертава казаното преди това. Спрях се на пътя, на самия крайчец на нивата. Чакай, рекох, да видя дали ще посегне да яде, защото, когато добитъкът е болен, не яде. И не яде. Й. Йовков, ΒΑΧ, 202. – Туй разбрах – стиховете пречистват душата... И не може да бъде иначе. П. Вежинов, НС, 19. Никога не съм прочитал японска книга, тъй лишена от добри качества, тъй богата с нищожества. И аз ще ви докажа това. Ив. Вазов, Съч. ХII, 63. – Да, ще дойдат госпожици Калеви тогава, за да излезем на разход. Аз не им обещах, но те ще дойдат, искам да ме земат. – И иди. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 10. – Да, ти тряба да станеш царица и ще станеш. В. Друмев, И, 16.
4. Присъединява изречение (обикновено главно) към предходно подчинено за време, условие и др. – при подчертаване, че действието в присъединяваното изречение става много бързо, неочаквано, преждевременно, нецеленасочено и под. Докато намерят думи за разговор и пристигнаха. К. Петканов, В, 90. Като ме видяха и се смутиха. К. Петканов, В, 95. В това време Райка бе вляла в градинката си уж да полива, да плеви, па се бе там и захласнала. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Щом малко се позамислеше, и пред очите му се разкриваше страшната картина на катастрофата. Кр. Кръстев, К, 264. Цял час вече как идваха гости. Къде ще се поберат толкова, салонът се изпълни. Още няколко ако дойдат, и ще ги приемат в спалнята. М. Яворски, ХСП, 117. Доде баба привтаса, и сватбата сколаса. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 144.
5. Присъединява изречение, означаващо действие, което става едновременно с действието в предходното изречение. – На, книги на миндер, по маса... неуред. Да дойде човек, та ще се засрамя. И с тия думи Еленкината майка влезна в стаята. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Гледаш небето, гледаш звездите, гледаш всичко и не можеш да му се нагледаш. И си мислиш, брате, мислиш си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165. А колко жадни погледи открито / .. търсят нейните очи – / дълбоки, сенчести очи, които / тя свежда към земята... И мълчи. Бл. Димитрова, Л, 33. l Пред при това, по това време и под. – за подчертаване на едновременността на действията в двете изречения. С наближаването на пролетта треската на приготовленията се увеличава. И тъкмо по това време Левски пристига в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 76.
6. Присъединява изречение, действието на което настъпва след действието от предходното изречение. Глиганът вдигна смръщен поглед. И се понесе към блатото. П. Бобев, ГЕ, 30. – Пригответе римската носилка. / И заспа. Събуди се в дома на Есхач. Й. Вълчев, СКН, 483. Орфей измина няколко крачки. И се поуспокои. Мяркаха се далечни планини, мержелееха се зелени баири. Г. Караславов, Избр. съч. V, 348. Като рана от стрелнато копие / праславянският шатър гори. / И превързват гръдта му Родопите / със хайдушки целебни треви. Д. Дамянов, ПОС, 7.
7. Присъединява изречение, действието на което настъпва като резултат, следствие от действието на предходното изречение; та, така че, затова, вследствие на това. Христинка му умря още шест годинки ненатъкмила. И дядо Славчо си остана само с пъргавия Младенча. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6–7. В село завърлува невярна болест. И черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над загриженото селце. Елин Пелин, Съч. I, 71. Николай помълча, но след малко също тъй двусмислено отвърна: – Трябваше да свърша една работа. – Нямаше да ми разрешиш. – И ти реши, че по-добре е да не ме питаш. П. Проданов, С, 82. Той предаде приятеля си. И приятелят му загина на въжето. Ив. Вазов, Съч. IX, 183. Тази вечер чичо Яне / върнал се съвсем пиян. / И езика му дебел / във устата се заплел. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 161.
8. Присъединява изречение, което съдържа извод, заключение, обобщение на казаното в предходното изречение. Той знаеше, че това, което му казваше тя, не е нито шега, нито празна приказка. Какво значеше за нея животът на някакво бедно рибарче? И Кир беше доволен, че прехвърли майка си в далечния непознат остров. Г. Караславов, Избр. съч. V, 317. Цялата тази пъстрота [на природата] се движи в строго установени от природата рамки. И така е от години, векове, хилядолетия. Хр. Одисеев, ТН, 7. А все ечи под тоя майски свод: / „Върви, народе...“. И не ще престане / към слънце да върви един народ. Бл. Димитрова, Л, 25.
9. Присъединява към основното изказване обикновено непълни изречения, които означават категоричност, неизбежност или край на изказаното преди това. – Не че е [водата] отровна, ама пак е отровна. Не пием от нея и това си е. Елин Пелин, Съч. IV, 108. – Да го накажем с последно предупреждение. Ако не скъса връзките си с ония хора, ние ще го изключим и толкоз. А. Гуляшки, ЗР, 113. – Ядовете, тичането около това дело за развод, докато съдът се кандардиса да го насрочи. Хеле насрочено е за началото на май. Ще го спечеля и край. Б. Болгар, Б, 121. – Но аз ще я [лиса] пипна с този капан! Щом крачето ѝ стъпи ей тук, капанът ще рече: щрак! – и готово. А. Каралийчев, ТР, 33. Забранена зона, и туйто.
10. Разг. Самост. или в непълно изречение с въпросителна интонация (без въпросителна дума) – при запитване и подкана да се продължи и допълни казаното преди това. Елена: – Аз видях нашето бъдеще, преживях го... Ненов (нетърпеливо): – И? Ив. Кирилов, Ж, 93. Елена: – Канят те за някаква сказка. Ненов: – И ти? Елена: – Казах, че утре ще бъдем на забавлението. Ив. Кирилов, Ж, 64.
ІІІ. За съпоставяне или противопоставяне. 1. Свързва или присъединява части на изречението или изречения, означаващи факт, действие, които стават въпреки очакваното; но, а, а пък. – Той толкова пъти умира и все излазя жив. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 196. – А тя, Елка, светица е станала, синко, от скърби. И пак устата ѝ не проронва хулна дума. Елин Пелин, Съч. III, 32. – Никаква полза няма да има, никаква! И ако има – тя е пак за тях, за богатите. Й. Йовков, Ж 1945, 13. – Ех, да, свободна България... И разпокъсана българщина – въздъхна търговецът. Д. Спространов, С, 81. Да знаеш ти живота как обичам! / И колко мразя / празните / химери... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. Най-тежко нещо е, кога човек поучава людето и тии да го не разбират. Ив. Богоров, КН, 1874, кн. 3, 6.
2. Разг. Като постоянен структурен елемент свързва части на устойчиви конструкции, образувани от: а) Гл. има и съществително, което се повтаря, свързано със съюза. При подчертаване на съществена разлика. – А защо се подиграваш със стиховете на брат ми? – Ех и ти, Ванко... Има стихове и стихове. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. – Кажеш, хаджи, харсъзи, та ми дойде на ума, ама има харсъзи и харсъзи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 53. б) Същ. (обикн. собств. име) или лич. местоим. и същ. нариц. или собств., свързани със съюза. При подчертаване на несъвместимост между две неща, изразени от имената. – Аз и опера, как ти се струва? r Иванови и ред, не мога да си го представя. в) Гл. иди, върви и следващ. гл. в пов., свързани факултативно, понякога със съюза. При подчертаване, че нещо се поставя под съмнение. Разправят: вярвай в човека. Ха иди и вярвай. М. Марчевски, ТС, 89. Иди след това и стой в тая тайнствена стая. Колкото да си свободомислящ, измъкнеш се през вратата на пръсти, без да се озърнеш. Н. Каралиева, Н, 102.
◊ Ако и да, ако ще и <да>, даже и <да>, дори и <да>, и да, колкото и да, макар и <да> и под. сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; въпреки че, макар че, при все че. Има какво да се види и научи по села и градове из нашата земя, ако и да е заробена. Д. Марчевски, ДВ, 17. Колкото и да се ненавиждаха с Тома, двамата се споразумяха за най-ниския размер на хака. А. Гуляшки, ЗР, 41. Божин Апостолов дори и да искаше, не можеше да стане издайник на групата парашутисти. Д. Ангелов, ЖС, 168. Макар и погълнат от мисълта за общо събрание, Апостола не прекъсва нито за миг организационната си работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 249. И така <и така> (и тъй <и тъй>); така и така (тъй и тъй). Разг. Независимо от дадения случай или от някакви съображения; и без друго, и без това. – Я елате да му обърнем по чашка. Донесъл съм една ракия – чудо. То се е видяло – и така и така няма прокопсия – обади се и Мицо. Д. Спространов, С, 91. Бай Анчо и тъй и тъй минава покрай аптеката на „Орлов мост“, защо да не вземе и лекарствата, още повече че всички са еднакви? И. Петров, ПР, 80–81. – Тъй и тъй си дошъл, я седни да си поприказваме, даскале. Ем. Станев, ИК III, 173. Добринка: – Ще останем пак самички! Ненов: – Ние и тъй сме всякога сами. Ив. Кирилов, Ж, 101. И така, и тъй, и ето сложни съюзи. Присъединяват изречение, което съдържа извод, заключение от изказаната преди това мисъл. Василий искаше да удари внезапно, за да стигне българите неподготвени. И тъй – великата борба между ромейските завоеватели и българския народ започваше. А. Дончев, СВС, 561. Цяла година те бяха вървели подир стадата или подир плуговете. И ето, днес те можаха да седнат наред с всички. Й. Йовков, Ж 1945, 6. И то сложен съюз. 1. Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение; при това, освен това. А в тая пещера бяха събрани двеста души, повечето жени и деца, и то най-вече жените, децата и внуците на клетниците, отведени от Караибрахим. А. Дончев, ВР, 232. 2. Присъединява части на изречението или изречение, чрез които се усилва, подчертава значението на предходната част или се изразява висока степен на изказаното в нея. Липата протягаше към небето рано оголените си клони. До нея яворът бе сменил неусетно лятната зеленина с най-пъстрата си премяна. И то каква премяна – злато и пурпур! П. Бобев, ГЕ, 33. – Не, четох! – изправи се Ванко и разкърши рамене. – Четох, и то здравата! М. Грубешлиева, ПИУ, 39. Както и, колкото и сложни съюзи. Въвеждат подчинено изречение, с което се посочва сходство или еднаквост с казаното в предходното изречение. С горещата си привързаност към новото взаимно училище, както и с непосредствената си дейност, Р. Попович допринася твърде много за активизиране общественото съзнание на карловци. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Беше стар, колкото и вторият ковач. Й. Радичков, СР, 134. Както – така и, както – тъй и, толкова – колкото и, колкото – толкова и, толкоз – колкото и, и – както и, както – и и под. сложни съюзи за съотношение. За означаване на еднаквост, еднородност по начин, количество, степен и др. на двата съпоставени факта. – Е, както си дошъл, тъй и ще си идеш! Г. Караславов, Избр. съч. I, 195. – Този человек е служил на мене толкоз, колкото и на ваша милост. Й. Йовков, Ж 1945, 25. Третата група, интелигенцията, беше всъщност душата на града. Както в миналото, и сега тя даваше смисъла на съществуването на тия двайсет – двайсет и пет хиляди жители. К. Константинов, ППГ, 30–31. И както казаха лекарите, тъй и стана. След няколко часа лъвът въздъхна дълбоко и умря. Св. Минков, ПК, 24. Аз и сега, както и преди настоявам да се съгласиш. Не само – но и (а и, ами и), не стига че – но и (а и, ами и), едно че – но и и под. сложни съюзи за съотношение. За означаване, че отбелязаното във втората част на изречението има по-голямо значение от това, което се казва в първата част. А какво можели да правят другарите на дядо ми – освен да пребивават в кръчмата? Там те и пребивавали. Не само пребивавали, ами и попийвали. М. Иванов, ТЛР, 36–37. „Ний не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони; с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин.“ Г. Бакалов, Избр. пр, 170. Ние виждаме, че в протестантските страни, където пасторите едно че са по-образовани от тия на католишката и ортодоксалната черква, но и по-усърдно са се заели с антиалкохолната пропаганда, пиянството в тия страни е в по-малки размери. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 332.
И3 частица. 1. За усилване. При изтъкване, подчертаване на нещо – факти, действия, констатации и др. (към отделна част на изречението или към цялото изречение). Високите стени стоят и до днес. К. Величков, ПССъч. I, 31. Варвара стегна дрехите си. С това тя счете тоалета си за привършен, тъй като за миене не можеше да става и дума. Д. Димов, Т, 557. Още не бе направила [Кина] и десет крачки, на чешмата пристигна Ивана с пълна кобилица дрехи. К. Петканов, МЗК, 252. – А скоро ли ще се завърнат [войниците]? – Тая работа няма да иде и месец. К. Петканов, МЗК, 249. Всички се обърнаха към дяда Моска. Но Матея от Преселци не го и погледна. Й. Йовков, ΒΑΧ, 84. Ловецът хич и не я погледна, ами продължи да спи с другата делва. Й. Радичков, В, 230. Дядо Недко сега излизаше от стаичката само да се нахрани. Той и не пиеше. Й. Йовков, Ж 1945, 60. Идеше ми да разбия затвора. Момичето така си и отиде, без да чуе повече дума от мен. М. Грубешлиева, ПИУ, 75. Но аз не се предавам лесно – в края на краищата добрият случай винаги се явява! Тъй и стана. Др. Асенов, СВ, 72.
2. При реплики във въпросително-възклицателни или във възклицателни изречения, с които се изразява и подчертава някакво чувство: а) При изразяване на неудоволствие, досада, яд и под. – Ех, пък и тия! – махна досадно с ръка Николай, сякаш искаше да спре звънеца. – Тъкмо сега ли намериха. П. Проданов, С, 6. – Ех, че ги дрънкаш и ти! – ядоса се ежът. – Сняг яде ли се? П. Бобев, ГЕ, 36. Мишо придърпа един камък, стъпи на него и през отвора погледна в отвъдната страна. – Там са – дръпна се той от отвора. – Но Николай го няма. Да не би... – Ех, че сме и ние. Измислихме цяла история. Да си вървим, докато ония не са ни напердашили. П. Проданов, С, 75. Стражарят седеше до прозореца на Пешовото кафененце и безцелно зяпаше навън. Та какво ли имаше и да се гледа! Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. – И още питаш? б) При изразяване на учудване, изненада. Отпреде на самата дупка пази смок. И какъв смок! Страшна работа. Елин Пелин, Съч. II, 80. – Човека стои отпреде ни готов... И какъв човек! Ще го замина, че ще отида – сам да не зная какво да правя. П. Тодоров, Събр. пр II, 398. Сама-самичка ли ще посрещам гостите? И какви гости, господи! Все светли боляри и болярки, а най-вече царев син и царева снаха. Ст. Загорчинов, ДП, 113. в) При изразяване на задоволство, възхищение. С две надници се живее и как още! Б. Болгар, Б, 63. Младенов свири. И как още! Половината пиеса вече мина, а той още не беше сгрешил. Д. Немиров, Д № 9, 148. – Аз си начесах ръцете, и още как! – каза Андон, като срещна Костадин край общината. – Бих един, че се попика. Ем. Станев, ИК III, 241. l В съчет. ама и. На Рамна шума пък имаше една круша водница, ама и круша беше. Кр. Григоров, ТГ, 115.
3. Разг. При реплики, обикн. в утвърдителен отговор. За подчертаване на висока степен на някакво действие или качество. – Друг път патил ли си с лодка?– запита той тихо. – Патил съм и как – кимна далматинецът. П. Вежинов, ДБ, 95. – Кълнеше го и още как. И вкъщи, и в черква, и на гробищата при гроба на булката... Й. Йовков, ПК, 216. Мисълта за очна среща с него го вдърви... Пак лъжи и какви още? Ив. Вазов, Съч. X, 23. – А туй що е, не е ли икона? – Ох, мале, и още каква! – засмя се Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 62.
4. Обикн. удължено и-и. За посочване на нещо, което се намира далеч; ей-хи. Спомни си беленките след това, като насъбере момичета, песни, викове, варени, печени царевици... – А помниш ли там и-и в Неготина под оная крушка... там ни се роди Стоян! Ст. Даскалов, БМ, 263. – Верно, че така... Още не са ни раздали новото жито. – Ами там и-и в Бушковица, това вашето дето ни го даде баща ти! Какъв търняк беше. Ст. Даскалов, БМ, 264.
5. Като съставна част в сложни неопределителни местоимения и наречия, като: какъв и да е, който и да е, какъвто и да е, кой и да е, както и да е, кога и да е, къде и да е, каквото и да е, където и да е. През последните дни Велика отпадна съвсем. Каквато и работа да започнеше, оставяше я недовършена. К. Петканов, МЗК, 294. Когато овчарчетата го заобикаляха, той ставаше отпуснат, ленив и не му се ставаше за каквото и да е. Й. Йовков, ΒΑΧ, 156. Спре ли се пък някой да се сприкаже с него – който и да бил – Рале така ще изкриви око да го изгледа, като че с поглед да го изпитва. П. Тодоров, И I, 119–120. Както и да е, макар и недоволни, [те] останаха и занапред последователни в своята могъществена подпорка на правителството. М. Георгиев, Избр. разк., 191. Но преди това имаха за задача да парализират антифашисткото движение, което организираше съпротивителните сили на народа и се бореше с всички средства против изпращането на българската армия на Източния фронт, или където и да било, на страната на немците. К. Ламбрев, ПБ, 113.
◊ Даже и, дори и сложни частици. За усилване, подчертаване. Сега чуха даже и звука на клепалото. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 200. Взел парите, нахокал го, че не му дал дори и клона, дето го бил отсякъл. Й. Йовков, АМГ, 64. С невинен смях сърцето чака / дори и смътния мираж / на бели корабни платна. Д. Дебелянов, С 1946, 115.
И4, удължено ии, иии междум. 1. За израз на досада, недоволство или яд; е, ех. – Стани да идем малко до сестрата. Бай Къню отвори едно око и промърмори през сън: – Иии... пак ли у тях! Чудомир, Избр. пр, 138–139. – Ще мога ли да говоря там каквото си искам? – И-и, пък ти! – запуши му Дяволът с ръка устата. Елин Пелин, Съч. I, 213. – Мамо, тате, и аз – с вас, чухте ли! Ще дойда на каскадата, иии, ще дойда пък! Д. Дамянов, ПИЩ, 33–34.
2. За израз на възражение. – Не видите ли, парите станаха кът, пък жито тая година не се роди, няма и за данъците да изкараме. – Иии, батьо Тошо! С пет лева ти ще осиромашееш! Г. Караславов, С, 8–9.
3. За израз на учудване, изненада; ах, ай, ей. Отпреде на самата дупка пази смок. И какъв смок! Страшна работа. – И-и! – каза плахо циганчето. Елин Пелия, Съч. II, 80. Братанов: – Но аз не виждам никакво злато. Мария: – Ето, гледайте тука. Братанов: – И-и-и колко дребно! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 399.
4. За израз на задоволство, радост; ай, ей. –То по-добро от това и не може да бъде, нали, Панчо? И-и, колко ми е драго! Т. Влайков, Съч. II, 108.
Ѝ1. Вж. тя.
Ѝ2. Вж. неин.