ИБЕРЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Само мн. Истор. Ибери. Сега се знае, че главестото зеле е едно от най-старите културни растения. И ботаниците са на мнение, че заслуга за неговото създаване имат древните обитатели на Испания и Португалия – иберийците. Сл. Петров, РКХО, 97. За произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания – иберийците. Л. Мелнишки, ПП, 128.
2. Лице от основното население на Иберийския полуостров. Изследвайки трайните черти на испанската литература, Рамон Менендес Пидал отбелязва, че някои от отличителните черти в националния характер на ибериеца имат многовековна давност. Б. Ничев, КЛИ, 338.