ИГЛОЛЍСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За дърво, храст – който има листа, подобни на игли. Пътят ми бе задръстен от клек и водни ели и други видове иглолистни дървета. Ив. Вазов, Съч. XV, 156. Триаската растителност малко се отличавала от тази на пермския период. Иглолистните (хвойновите) и саговите палми, които се появили през Перма, добили голяма разпространеност през Триаса. Геол. IX кл, 157.
2. Който е от дърво с игловидни листа. Според дървесината, от която са направени, дървените амбалажи биват широколистни, иглолистни и комбинирани. В. Цветков и др., МТД, 6. Иглолистен материал.
3. Като същ. иглолистни мн. Бот. Разред голосеменни растения с характерни игловидни листа, чиито по-известни представители са бор, ела, хвойна и др. Coniferae. В сравнение с папратовидните иглолистните са по-добре приспособени към сух климат. Бтн VI кл, 106.