ИГНА̀ЖДЕН, мн. няма, м. Християнски празник – денят на св. Игнатий, 20 декември. По Игнажден той [Петър] милееше за ония светли минути, когато го полязваше ратая Желязко. Ив. Кирилов, Съч. II, 216. Както казах, Игнажден (Полязване) и Суроваки бяха двата празника на благословиите. Някога полязниците и сурвакарите били възрастни мъже, дори женени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 51–52. Замъчи се божа майка / от Игнажден до Коледа / да си роди млада бога. Нар. пес., СбНУ XI, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)