ИГНОРЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Съзнателно не се съобразявам с някого или нещо, не зачитам някого или нещо; пренебрегвам. И додето Любен скептически игнорираше българската история и възпитателното ѝ значение, Раковски очароваше поколението си с тайнствено-величавите образи на „благоверните“ български царе. Ив. Вазов, Съч. XIII, 59. Над хорските обичаи, закони и воли стои онзи висш закон, който ние не можем да игнорираме, защото е закон на природата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 50. Аз ходех често при офицерите от трета дружина, за които той имаше лошо мнение. И, разбира се, приписваше на мен всички техни качества, игнорираше ме, страхувайки се да не пренеса в ротата му отчаяние и малодушие. М. Кремен, Б, 167–168. игнорирам се страд. Религията е играла важна роля в живота на народите, играе и днес. Затова не трябва никак да се игнорира нейното влияние. Д. Маринов, ИБЛ, 312.
– От лат. ignore ‘не зная, не познавам’.