ИГНОРЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от игнорирам и от игнорирам се; пренебрегване. Порази ме пламъкът на чувствата им, лудостта, пълното игнориране на околните. Й. Хаджиев, СП [еа]. Огорчението от незаслуженото игнориране на заслугите му не го озлобява. В. Ляхова, ЖМ [еа].