ИГРЀЦ, мн. -цѝ, м. Остар. и диал. 1. Играч; игралец (Ст. Младенов, БТР).
2. Актьор. Впрочем терминът е записан в Симеоновия Златоструй още през X в. Българският автор коментира непознатата немска дума с пояснението: „ще рече игрец и глумец“, т. е. музикант, който едновременно и пее песните си. Й. Андреев, ВБ, 115.