ИГРЍЧКА ж. Умал. от игра (в 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10 знач.). И много време не попипна проклетите карти. – Сядай да изкараме на бърза ръка една игричка. М. Кюркчиев, ВВ, 112–113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)