ИГРЍЩЕ, мн. -а, ср. 1. Специално пригодено място за спортни игри. На футболното игрище младежи в бели и сиви гащета стремително тичаха след топката. М. Марчевскн, П, 230. След няколко минути една спортна кола спря пред нозете му. Отвътре се показа лицето на млад мъж, който се връщаше от игрището за голф. Ал. Бабек, МЕ, 223. Баскетболно игрище. Хокейно игрище.
2. Остар. и диал. Място обикн. в село, където става хорото; игралище, играло, игрило. Две подевки, закъснели за хорото, оживено слизаха из баира, като раздрънкваха украшения по ръце, по гърди, по шарени престилки и със смях се изгубиха надолу към игрището. Ил. Волен, НС, 83. // Митол. Голо място извън селото, където според поверията нощно време се събират да танцуват самодиви; игралище, играло, игрило. Имаше и едно трето чувство, мислеше си пастирът, то е, когато нагазиш в самодивски игрища. Й. Радичков, СР, 22. Заспала ми йе Драгана / на керванджийско падало, / на самодивско игрище. Нар. пес., СбВСт, 280.