ИГРОСЛÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с игрословие, който съдържа игрословия. Тънък познавач на народната душа и хуморист, Славейков можа едно по друго да възбуди слушателите си и да ги очарова със своя весел игрословен език. С. Радев, ССБ I, 78. Цял ред прозрачни стихове се нижат и преплитат, единствено за да може най-накрай на песента да се изтъкне някое игрословно хрумване. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 119.