ИГРОСЛÒВИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Игра на думи, основана на двусмислието им или на звуковото им сходство; каламбур, игрословица. – Да живей славният Смилец! – Без „славен“, Годеславе, – отговори ухилено Смилец. Ивайло вдигна недопитата си чаша и каза ниско на съседа си: – Тогава, да живей „безславния“ Смилец! Това игрословие разсмя най-близките му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 41. Такива критици си служеха с поетическата инвенция, с играта на въображението, с хумора, с игрословието. М. Кремен, РЯ, 579.
2. Израз, построен чрез такава игра на думи; каламбур, игрословица. Всяка дума да е на място – аз не искам излишни фрази и адвокатски игрословия. П. Михайлов, МП, 57.