ИГРОСЛÒВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Изказвам се, служа си с игрословия. Те обичали да повтарят и определението, което Раковски бе дал на Патриаршията: „Кара казан“, „черен казан“. Други пък игрословели: „Фенер – фенаер“ – „Фенер – лошо място“ . Хр. Бръзицов, НЦ, 120. Той се обръща към лозата, за да разбере какво значи всъщност живота. Означава нещо вън от неосезаемите празни теории, които всякога са ангажирали теолози и професори да цепят влакното и да игрословят около смисъла на думите. Хипер., 1927, бр. 8, 356.