ИГРОХÒРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. Човек, който играе хоро. Срещам сегиз-тогиз по село един старец. Поразпитах и узнах, че той бил някога наперен хубавец, първи игрохорец, по когото момите на тумби лудеели. О. Василев, ЖБ, 259. Най-много свят се стичаше, когато дядо Тасе надуеше гайдата. Големи веселби ставаха тогаз. По-възрастните пиеха от дядо Тасевата ракия, момците и девойките кършеха хоро, а ние, децата, се въргаляхме, завирахме се между игрохорците и пукахме капсули. Кр. Григоров, Н, 212.