ИГУ̀МЕН м. Църк. 1. Длъжност на монах – управител на православен мъжки манастир. И за голямо чудо даскал Стефан намери като игумен в тоя манастир същия калугер отец Панарет, вече побелял и съсухрен старец. Д. Немиров, Б, 192. Назначиха го за игумен на манастира.
2. Духовно лице на такава длъжност. С ваше позволение ще скрия името на манастира, гдето прекарах едно блажено лято, гостенин на добрия игумен отец Сисой. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Историята си Паисий писал две години. Когато я писал, бил йеромонах и проигумен на Хилендарския манастир, игумен бил брат му Лавренти. Б. Пенев, НБВ, 48.
– От гр. ἡγούμενος.