ИГУМЕНА̀РНИЦА ж. Църк. Помещение в манастир, което служи за приемна на игумена; игуменария. Всеки манастир е имал игуменарница, отличаваща се от останалите помещения със своя по-богат архитектурен план. Н. Чанева-Дечевска, ЦМ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)