ИГУ̀МЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който принадлежи, който е на игумен; игуменски. Черквата не беше закачена, но вратата на игуменовата килия беше сломена с топор. Ив. Вазов, Съч. VIII, 156.
