ИДЕА̀Л м. 1. Висша, благородна цел, към която се стреми човек. – Но вий имате, чини ми се, един много ясен национален идеал: Санстефанска България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 60. Новият труд, новите отношения към труда при новите обществено-политически условия, ето това е революцията. Това е то идеалът, за който се бориха и паднаха в борбата стотици хиляди светли и доблестни синове на народа. Г. Караславов, ПМ, 26. Аз сам виждах, че изкуството да рисувам ми се поддава най-много и това ме много ласкаеше. Разбира се, по тоя начин в душата ми се очерта един неподозиран идеал: аз ще стана художник. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. Лесинг е имал един идеал и не се е спирал пред нищо, за да може да го осъществи. БР, 1931, кн. 6, 185. – Полезното не е цел, а хубавото. Първото трябва да ни послужи за средство за достигане на второто. Хубавото трябва да бъде идеалът ни. СбЦГМГ, 219. Питам се понякога сам какво бих желал след борбата, след тържеството на нашите идеали. Кр. Велков, СБ, 97. Естетически идеал. Идеали на демокрацията. Национални идеали. Нравствен идеал. Обществен идеал.
2. Мечта, трудно осъществимо желание, идея. Баташки нае десетина четници от македонската революционна организация. В името на някакъв идеал, който изобщо не мислеха да постигат, те спокойно застрелваха всеки, който се опитваше да им противоречи. Д. Димов, Т, 275. Ако да не беше „Британското библейско общество“ снабдило печатницата на А. Дамияна със славянски букви, Фотиновото списание щеше дълго време да съществува само в идеал. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 655–656. Като гледаше тия хора и луксозните предмети по витрините, Анастаси се смути. Струваше му се, че неговият идеал никога няма да се сбъдне, а това, което го заобикаляше, наопаки, не щеше да има край. Ем. Станев, ИК I и II, 139.
3. Най-добър, съвършен образец, пример за нещо. Найден изтръпна. Какво мислеше Петров? Пада му се възможност да унищожи един конкурент в кариерата си, който беше идеал на борец още отпреди Освобождението. В. Геновска, СГ, 534. Пристегнат с бяла престилка, сресал тъмните си коси, той скоро стана идеал за прислужничките от квартала. Г. Райчев, ЗК, 159. Идеалът в изящната книжнина през всички векове и за всички народи е да бъдеш дотолкова индивидуален, че и без да си подписан, да не те смесят с никого, да те познаят по едно четиристишие. К. Христов, ПП I, 6–7. То видя в него неясния идеал на сънищата и надеждите си. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 75.
– Фр. idéal през рус. идеал.