ИДЕАЛЍСТ м. 1. Последовател на идеалистическата философия. Някои от германските философи идеалисти изтълкуваха тези открития [на физиците] като явления, които показват изчезването на материята. Използувайки факта, че атомите и молекулите не бяха доказани още опитно поради техните много малки размери, те поставиха в основата на всички явления в природата енергията, без да я свържат с материята. Е. Киркова, АМ, 13. Има хора, които голословно отричат предаването на мисли и твърдят, че всеки, който се занимава с такъв проблем, е идеалист. К, 1967, кн. 7, 27.
2. Човек, който безкористно служи на някоя благородна, възвишена идея. Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята, връщаха го тук още по-възторжен, идеалист, смел до безумство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 73. С поетическа душа, с пламък в погледа, с най-благородни пориви на идеалист, той [К. Величков] ме плени и остави дълбоки впечатления в душата ми. СбЦГМГ, 211. Те [бунтовниците] са тръгнали с оръжие, за да се присъединят към други въстанали села, с вярата на горещи идеалисти в делото. Зл. Чолакова, БК, 11.
3. Човек, който е склонен да идеализира действителността. Отделен въпрос е как се чувствува самият идеалист. Идеалистът е навсякъде, въпреки всичко, щастлив човек, защото той се радва на мечтите си. СбЦГМГ, 96. Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължи да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти. М. Кремен, РЯ, 22.
– От фр. idéaliste.