ИДЕАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е присъщ на идеализъм, който е проникнат от идеализъм (в 1 знач.). И Драгия се питаше дали неговите разбирания не бяха прекалено идеалистични, или пък новият живот раждаше покрай многото хубави неща и нехубави. А. Гуляшки, ДМС, 27. Споменът за тия трудолюбиви самоковки, а особено за рядката баба Фота, е основата, върху която Фотинов после изгради своите идеалистични възгледи за жената, за българката. М. Арнаудов, ЖТИ І [еа]. Идеалистичен мироглед. Идеалистично учение.