ИДЕНТИФИКА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Установяване на самоличността на човек; идентифициране. В някои държави за идентификация се използва и шофьорската книжка. r Трупът бе предоставен за идентификация.

2. Разпознаване, определяне нещо по неговите признаци, качества и др.; идентифициране. Ориентацията към днешните и утрешни проблеми, силното чувство за идентификация на философските проблеми в реалните остри жизнени ситуации, могат да осигурят на философите бъдеще на тяхната дисциплина. В. Проданов, БФ [еа]. Методи за идентификация на бактерии.

3. Установяване на идентичност, на съвпадение между предмети, явления или лица; идентифициране. Дори сюжетът да е съобщен по-определено, без подробните словесни описания, които се правят в съвременните музеи, идентификацията на творбата е крайно трудна и несигурна. Хр. Ковачевски, СК, 120. Идентификация на земеделски парцели.

– От фр. identification ‘еднаквост’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)