ИДИОТИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от идиотизирам се като прил. Който се е превърнал в идиот. Един беззъб идиотизиран старец фъфли нещо, маха с ръце и тъпо ни се усмихва. Хр. Силянов, ВГ, 177.
