ИДОЛОПОКЛÒННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до идолопоклонник и идолопоклонничество. Види се, че старите египетски тела (мумии) не са могли да се разнижат досега затова, защото ги е проклела някоя идолопоклонническа жреческа ръка! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 104. Видите ли сега какви са биле старовременните народи, езическите вери, идолопоклонническите попове и древните богове? КМБП, 1875, 8.
2. Прен. Който проявява сляпо, безкритично преклонение пред някого или нещо. Зелена младеж, разпалени, но плитки глави образуват идолопоклоннически легион около водача и тръбят прославата му. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 156.