ИЖДИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; иждивя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прех. Остар. Книж. 1. Употребявам, изхарчвам пари, средства, с които съм разполагал, за някого или за някаква цел; изразходвам. Често Цанков е нямал и 5 пари, за да мине моста. Така беден става и брат му Стамат, който иждивява за издаването на „България“ всичкото си състояние. М. Арнаудов, ЖТИ II, 186. Повикали ги [двете момчета] пред градский съд да покажат отде земат парите, които иждивяват, за да ядат. Пч, 1871, кн. 2, 28.
2. Дарявам. Те са иждивявали огромни материални средства за строежи на черкви и манастири. БНТв ІІІ, 18.
3. Прен. Използвам, изчерпвам физическите или психическите си сили; изразходвам. Щехме да се хванем помежду си да се караме за нищо и никакви дреболии и безполезно да иждивяваме силите си; но тяхното съпротивление и техните интриги държат ни всекога будни, съединени и бодри. К. Шапкарев, ВБМ, 465. иждивявам се, иждивя се страд. иждивява се, иждиви се безл. И за продоволствието на ония [бежанци], що са пръснати в околните села, се иждивява месечно 10 хиляди лева. Пряп., 1903, бр. 89, 3.