ИЖДИВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от иждивявам и от иждивявам се. Предпазвайте се твърде много от отлагането на поправката и иждивяването на ненуждни суми. М, 1919, кн. 7–8, 225.
