ЍЖЕ, мн. няма, ср. Старин. 1. Название на буквата „¸“, „“ от старобългарската азбука.

2. Който. „Отче наш, иже еси на небеси, да светится имя твое...“ М. Смилова, ДСВ, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)