ИЗА̀ХКВАМ, -аш, несв.; изàхкам, -аш, св., непрех. Разг. Ахвам. Децата продължаваха да викат, а Петко хлебарят изведнъж изахка: – Брей, каква стана, той ще запали къщата! Т. Харманджиев, КЕД, 225. Откъм герана се зададе Миновица с пълни менци. Тя видя натоварената със сечива кола, която излизаше от вратника, изахка и се спусна като бясна. Ст. Марков, ДБ, 385.