ИЗБАВЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от избавлявам и от избавлявам се; избавление. „Всичко, от което хората тъй се възхищават, всичко, за придобиването на което тъй много се вълнуват и борят, всичко това не им донася нито най-малко щастие, защото не с задоволяването на свойте праздни желания се достига свободата, а обратно, чрез избавляването себе си от такива желания.“ Възр., 1936, кн. 6, 175.